Вход

Забравих си паролата!

Top posting users this month

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 9, на Вто Авг 08, 2017 8:14 pm

Now... Just run.

Предишната тема Следващата тема Go down

Now... Just run.

Писане by Lia. on Сря Авг 09, 2017 2:47 am

Лиа обикаляше вече за пореден път пустата местност, а до нея стоеше госпожица, която наричаше себе си Наталия. Това беше един от малкото хора, с които Лиа изобщо смееше да говори. Не искаше да познава много хора. познаваше само себе си и това наистина й беше достатъчно, но в последствие се оказа, че не беше точно така, затова реши да се задоволи с привилегията да си има приятелка. Или просто някой, с когото да можеше да си говори празни приказки. Или просто да не бъде сама навън. Последно време й бе омръзнало да бъде сама. Искаше разнообразие, затова просто си намери някого, с когото просто да можеше да получи разнообразие.
Оказа се разочарование. Наталия се оказа изключително скучна личност. Почти не говореше, но за сметка на това имаше много неприятен поглед, който просто можеше да убие всеки. Наистина беше толкова красиво момиче, но всъщност по нищо не си личеше. А и на Лиа не й се искаше да се прави на клоун, за да развеселява хората. Щом искаха да са нещастни, добре, нека си бъдеха. Какво я интересуваше? Само съжаляваше, че не бе успяла да попадне на точния човек. Но и не беше гаднярка, че да я зареже. Щеше да е много неприлично и неприятно за Наталия. А Лиа не искаше това момиче да се чувтсва зле. Освен лоша компания, не е направило кой знае какво, че да бъде подходът груб.
- Ау! - писна изведнъж момичето до нея.
- Какво стана? - някак спокойно, но доста изморено се обърна Лиа към Наталия. - Оу.. - реагира, когато видя забитото в крака й стъкло. - Хайде да се върнем - предложи, а след това погледна към момичето, чиито поглед казваше "Не" доста преди думите й.
- Не, всичко е наред - и извади стъклото от крака си.
Лиа все още не разбираше защо трябваше момичето до нея да ходи босо. Нямаше много смисъл, но пък и не се интресуваше много. Не можеше да й казва как да ходи.
- Сигурна ли си? Не изглежда добре? - Броун не разбираше много, но видеше ли много кръв, винаги му казваше недобре, защото наистина не беше добре. - Хайде да вървим - хвана ръката на момичето, за да й помогне поне да ходи и да отидат там, където Лиа си мислеше, че може би ще е най - добре.
Проблемът беше, че бяха доста далече от дома на Наталия,, което значеше, че щеше да отнеме малко повече време от обикновено. Особено с тази контузия, но поне че нямаше време да се противи, иначе Лиа никога не би могла да се оправи с ината на събеседничката си.
- Оо.... не мога повече.
- Ама ние вървяхме само десет мин...
- Не лъжи! Не мога повеч...
- Какво? - този внезаен край накара Лиа да се обърне по посока на погледа на Наталия.
- Да вървим, Лия! - кресна в някакъв ужас момичето и дръпна Браун по себе си, като едвам стъпваше, но и беше доста бърза за ситуацията, в която беше.
- Какво?
- Млъкни и тичай!
avatar
Lia.
Wolf
Wolf

Брой мнения : 38
Join date : 08.08.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now... Just run.

Писане by Nathaniel Ray on Сря Авг 09, 2017 3:07 pm

Полуизгнилото дърво, под което Нат лежеше, беше на път да се скърши под натиска на силния проливен дъжд, който се изливаше. Клоните пращяха, а гарваните раздираха тишината със своите дрезгави, дразнещи ушите звуци. Черните облаци, които винаги се простираха над острова, перфектно допълваха тъмната атмосфера, която самата същност на това необитавано от хора място притежаваше.
Не се бяха мяркали хора от дни, а може би дори от седмици - Натаниъл беше изгубил всякаква представа за времето и още малко му трябваше, за да полудее напълно. Обикновено през няколко дни разни изследователи се скитаха из тъй наречения от тях "Черен остров", но всички свършваха разкъсани от глутницата, начело на която стоеше черноокият звяр.
Едрите капки дъжд постепенно намаляваха, докато в даден момент не спряха. Студената и мокра земя бе покрита с кал, но Нат не изпитваше никакви проблеми с това. Единственият му проблем в момента беше нечовешкият глад.
Иронията.
Разсейваше се с някаква кутия евтини цигари, заблуждавайки се, че може да издържи още. Сякаш бе минало десетилетие от последния път, в който звярът се нахрани.
Измежду острата задушлива миризма на цигарения дим, пресен дъжд, разложено месо и мокра земя обонянието на Рей успя да долови лекият метален аромат на кръв, който така го привличаше. Секунда по-късно чу човешки гласове, които прераснаха в писъци и веднага скочи. Наостри уши, за да долови от къде идваше примамливият звук на отчаяние и бързичко отчете, че не беше вследствие на паника, породена от появата на някой кръвожаден бес. С бърза крачка пое към посоката, от която долови писъка. Само се надяваше, че няма да бъде изпреварен от някого. Забеляза, че сестра му се отправяше към същата посока и просто изсъска недоволно. Ускори скоростта си, без да се разсейва от финалната си цел.
Секунди след това се намираше пред две млади момичета - едната от които със сигурност беше човек. Уханието на другата далеч не беше човешко - беше по-скоро като на някакво диво животно, което Рей не можа да идентифицира.
Погледна към сестра си, която лакомо зяпаше крака на човешкото момиче и изсъска злобно насреща и.
- Разкарай се, Натаниъл! Яде достатъчно предишния път! - изсумтя Лорън, присвивайки очи гневно.
- Не ми заповядвай! - повиши тон той от своя страна. Момичетата изглеждаха уплашени до смърт.
Иронията.
Едната - тази, която със сигурност не беше човек, се опита да изтича и направи няколко големи крачки към входа на гората, през която със сигурност не трябваше да минава. Другата се опита да я последва, но наддаде остър крясък от болка. Нат веднага се втурна към нея, възползвайки се от изгодната възможност. Срещна уплашения поглед на червенокосата девойка, която бе скована от страх и дори не можеше да помръдне. Трепереше трескаво, което още повече възбуди любопитството и глада на звяра. Кучешките му зъби се оголиха, а черните му дълги нокти се озоваха на гръдния и кош, правейки прецизен разрез.
- Не.. моля ви... - плячката му скимтеше през сълзи. Нат я повдигна на ръце и безмилостно отхапа от плътта и, сдъвквайки я шумно.
- Бате, остави ми малко от нея после, и аз съм гладна! - Лорън изписка, но звярът дори не я удостои с поглед. В момента съзнанието му бе съсредоточено изцяло върху човешката му плячка, а топлата и кръв, нахлуваща в тялото на Нат, караше изгнилото му сърце да пулсира както никога досега.


Emptiness is safe, keep it that way.
Nothing in the cage of my ribcage.

avatar
Nathaniel Ray
Bess
Bess

Брой мнения : 18
Join date : 08.08.2017

Вижте профила на потребителя http://animerpzone.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Now... Just run.

Писане by Lia. on Чет Авг 10, 2017 9:48 pm

Всичко страна толкова бързо, че Лиа не можеше да асимилира. И когато видя какво този мъж правеше с момичето, с което досега беше... нещо наистина я заболя. Но дали беше сърцето или задника й от падането, което преживя допреди малко, не можеше да реши още. Всичко беше толкова странно. Не знаеше какво да правя, наистина. Никога през живота си не бе предполагала, че подобно нещо можеше да се случи. Знаеше, че не е толкова безопасно по тези земи, но наистина не си беше и помисляла, че подобно чудо беше възможно. Не можеше да разбере изобщо как някой би ял от човек. Личеше си, че не беше нормално. Затова пропусна да я мисли тази част, но все още не разбираше.
Или разбираше? Обърканият й мозък се вторачи в мъжа, който си закусваше, вечеряше, обядваше? Не знаеше какво е. Беше загубила отдавна представата за времето, а и след този моментен шок, последното, за което мислеше беше коя част на деня е.
Имаше нещо много впечатляващо в това, което правеше той. Беше някак много красиво. Приличаше на някакво дива животно, което живо се грижеше да не оставя нищо за другите.
Знаеше, че не трябваше да си мисли такива неща. Трябваше да стане и да бяга, защото може би скоро щеше да бъде забелязана. Или вече беше забелязана? Нямаше никаква идея. Просто знаеше, че трябваше да стане и да си тръгне преди да свърши и тя така. Това, което се случваше, не беше нормално и трябваше да избяга от него. Но ненормалните неща толкова я привличаха... понечи да стане, но погледът й бе забит там, където си беше и по - рано - към мъжа, към момичето, с което беше допреди няколко минути или секунди, колкото и време да беше минало.
Изгуби равновесие и направи едно доста шумно тупване на земята. И когато най - сетне успя да отмести поглед от това място, някаква странна смесица на страх и някакво много сикно вътрешно желание се прокрадоха в съзнанието й.
- НЕЕ! - викна изведнъж преди да й бъде сторено, каквото и да е било, защото предполагаше, че всичко беше възможно сега, избута се с ръцете си назад, а след това отново се втренчи в кръвта наоколо.
Очите й премигнаха няколко пъти. Тялото й продължаваше да трепери доста.
- Може ли и аз? - изстреля почти веднага след "не"-то си.
avatar
Lia.
Wolf
Wolf

Брой мнения : 38
Join date : 08.08.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now... Just run.

Писане by Nathaniel Ray on Съб Авг 12, 2017 12:29 am

След сякаш вековен глад, храната му се струваше като прегръдка от Рая. Все едно никога досега не е опитвал такъв скъп деликатес, който не се предлага никъде. Нат дъвчеше шумно и преглъщаше тежко, очите му горяха с тъмночервени пламъци, докато се наслаждаваше на кървавото си произведение - на тялото на момичето.
Беше изгубил всякаква представа за заобикалящия го свят - за истеричната Лорън, за другото зверче, за кутията цигари, която бе забравил до онова дърво. Не му беше сега моментът да мисли за нищо от това - реално нищо от това нямаше особена важност в ситуацията.
Продължаваше да разкъсва, да сдъвква и да преглъща огромни парчета месо, задоволявайки най-примитивната си нужда - глада. Чувстваше се жив в момента - беше се презаредил с енергия, която сякаш щеше да му стигне за цял живот. Стомахът му вече не стържеше упорито, не му се струваше, че светът се е срутил отгоре му, не му се налагаше да се примирява с кутия евтини цигари с нискокачествен тютюн, залъгвайки се, че това облекчава необходимостта му за храна.
Чу се някакъв удар, сякаш нещо или някой падна на земята. Натаниъл извъртя крайчеца на окото си и видя дружката на плячката си, която явно бе причината за този звук. Тя извика нещо, но Рей не обърна особено внимание, вместо това любезно реши да си довърши вечерята.
- Може ли и аз? - попита дамата. Бесът я стрелна с бърз поглед и извъртя крайчетата на устните си в крива усмивка.
- Дръж. - след което хвърли безжизненото окървавено тяло на човешкото момиче право към собствената и приятелка. - Само че остави малко. - хвърли бърз поглед към сестра си.
Направи една стъпка към непознатата и я анализира - русокоса, млада, с интересна аура.
- Между другото - Сикс прочисти гърло. - Не ходи в онази гора, към която се беше запътила. Щяха да хукнат след теб, да се опитат да те изядат и само да ми навлечеш главоболия. - символично тръсна глава настрани. - Не че особено ми пука какво правиш тук и какво ще ти се случи, ама останалите помияри са противни. Ако са освирепели и гладни, ще разкъсат всичко. А всичко, което не е човешко месо, е гнусно.
Използваше привилегията си на лидер на тяхната глутница, поглеждайки ги отвисоко. Винаги. За всичко.
Истината е, че Натаниъл бе чистата форма на главоболие и на всичко негативно, събрано в едно тяло, така че надали точно той беше идеалният, който да ги съди и да ги гледа през рамо, но всички извън семейството му му бяха противни - само лидерите бяха научени, че месото на зверовете е кисело, съответно никой не се опитваше да се засити с такова. Това бе причината му да се смята за по-висш и чистокръвен от останалите бесове.
Отново насочи поглед към момичето, което в момента довършваше дружката си, а кривата усмивка не слизаше от лицето му.
- Каква си ти?


Emptiness is safe, keep it that way.
Nothing in the cage of my ribcage.

avatar
Nathaniel Ray
Bess
Bess

Брой мнения : 18
Join date : 08.08.2017

Вижте профила на потребителя http://animerpzone.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Now... Just run.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите